Произношение | увенча́ние |
Начальная форма | увенчание |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение, на -ие |
Род | средний |
Число | единственное |
Варианты | увенчание | увенчание |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | увенчание | увенчания |
Рд. | увенчания | увенчаний |
Дт. | увенчанию | увенчаниям |
Вн. | увенчание | увенчания |
Тв. | увенчанием | увенчаниями |
Пр. | увенчании | увенчаниях |
у — приставка,
венч — корень,
а — суффикс,
ни — суффикс,
е — окончание.