Произношение | тюлюлю́канье |
Начальная форма | тюлюлюканье |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | средний |
Число | единственное |
Варианты | тюлюлюканье | тюлюлюканье |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | тюлюлюканье | тюлюлюканья |
Рд. | тюлюлюканья | тюлюлюканий |
Дт. | тюлюлюканью | тюлюлюканьям |
Вн. | тюлюлюканье | тюлюлюканья |
Тв. | тюлюлюканьем | тюлюлюканьями |
Пр. | тюлюлюканьи | тюлюлюканьях |
тюлюлю — корень,
ка — суффикс,
нь — суффикс,
е — окончание.