Произношение | тюлюлю́кание |
Начальная форма | тюлюлюкание |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение, на -ие |
Род | средний |
Число | единственное |
Варианты | тюлюлюкание | тюлюлюкание |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | тюлюлюкание | тюлюлюкания |
Рд. | тюлюлюкания | тюлюлюканий |
Дт. | тюлюлюканию | тюлюлюканиям |
Вн. | тюлюлюкание | тюлюлюкания |
Тв. | тюлюлюканием | тюлюлюканиями |
Пр. | тюлюлюкании | тюлюлюканиях |
тюлюлю — корень,
ка — суффикс,
ни — суффикс,
е — окончание.