Произношение | туркме́нка |
Начальная форма | туркменка |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | одушевлённое |
Склонение | 1-e склонение |
Род | женский |
Число | единственное |
Падеж | именительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | туркменка | туркменки |
Рд. | туркменки | туркменок |
Дт. | туркменке | туркменкам |
Вн. | туркменку | туркменок |
Тв. | туркменкойтуркменкою | туркменками |
Пр. | туркменке | туркменках |
туркмен — корень,
к — суффикс,
а — окончание.