Произношение | тулу́пчик |
Начальная форма | тулупчик |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Варианты | тулупчик | тулупчик |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | тулупчик | тулупчики |
Рд. | тулупчика | тулупчиков |
Дт. | тулупчику | тулупчикам |
Вн. | тулупчик | тулупчики |
Тв. | тулупчиком | тулупчиками |
Пр. | тулупчике | тулупчиках |
тулуп — корень,
чик — суффикс,
ø — нулевое окончание.