Произношение | тулу́пник |
Начальная форма | тулупник |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | одушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Падеж | именительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | тулупник | тулупники |
Рд. | тулупника | тулупников |
Дт. | тулупнику | тулупникам |
Вн. | тулупника | тулупников |
Тв. | тулупником | тулупниками |
Пр. | тулупнике | тулупниках |
тулуп — корень,
ник — суффикс,
ø — нулевое окончание.