Произношение | триумвира́т |
Начальная форма | триумвират |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Варианты | триумвират | триумвират |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | триумвират | триумвираты |
Рд. | триумвирата | триумвиратов |
Дт. | триумвирату | триумвиратам |
Вн. | триумвират | триумвираты |
Тв. | триумвиратом | триумвиратами |
Пр. | триумвирате | триумвиратах |
триумвир — корень,
ат — суффикс,
ø — нулевое окончание.