Произношение | трепета́ний |
Начальная форма | трепетание |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение, на -ие |
Род | средний |
Число | множественное |
Падеж | родительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | трепетание | трепетания |
Рд. | трепетания | трепетаний |
Дт. | трепетанию | трепетаниям |
Вн. | трепетание | трепетания |
Тв. | трепетанием | трепетаниями |
Пр. | трепетании | трепетаниях |
трепет — корень,
а — суффикс,
ни — суффикс,
й — окончание.
Произношение | трепета́ний |
Начальная форма | трепетанье |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | средний |
Число | множественное |
Падеж | родительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | трепетанье | трепетанья |
Рд. | трепетанья | трепетаний |
Дт. | трепетанью | трепетаньям |
Вн. | трепетанье | трепетанья |
Тв. | трепетаньем | трепетаньями |
Пр. | трепетаньи | трепетаньях |
трепет — корень,
а — суффикс,
ни — суффикс,
й — окончание.