Произношение | трезву́чие |
Начальная форма | трезвучие |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение, на -ие |
Род | средний |
Число | единственное |
Варианты | трезвучие | трезвучие |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | трезвучие | трезвучия |
Рд. | трезвучия | трезвучий |
Дт. | трезвучию | трезвучиям |
Вн. | трезвучие | трезвучия |
Тв. | трезвучием | трезвучиями |
Пр. | трезвучии | трезвучиях |
тр — корень,
е — соединительная гласная,
звуч — корень,
и — суффикс,
е — окончание.