Произношение | трактова́ть |
Начальная форма | трактовать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | трактую | трактовал | |
жен. р. | трактовала | |||
Ты | муж. р. | трактуешь | трактовал | трактуй |
жен. р. | трактовала | |||
Он | трактует | трактовал | ||
Она | трактовала | |||
Оно | трактовало | |||
Мы | трактуем | трактовали | ||
Вы | трактуете | трактовали | трактуйте | |
Они | трактуют | трактовали |
тракт — корень,
ова — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | трактовать |
Прич. страд. прош. | трактованный |
Прич. кр. страд. прош. | трактован |
Прич. страд. наст. | трактуемый |
Прич. кр. страд. наст. | трактуем |
Прич. действ. прош. | трактовавший |
Прич. действ. наст. | трактующий |
Дееприч. наст. | трактуя |