Произношение | тара́нить |
Начальная форма | таранить |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | двувидовой |
Спряжение | 2-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
таран — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | таранить |
Прич. страд. прош. | тараненный |
Прич. кр. страд. прош. | таранен |
Прич. страд. наст. | таранимый |
Прич. кр. страд. наст. | тараним |
Прич. действ. прош. | таранивший |
Прич. действ. наст. | таранящий |
Дееприч. прош. | таранив |
Дееприч. наст. | тараня |