Произношение | тактогене́з |
Начальная форма | тактогенез |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Варианты | тактогенез | тактогенез |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | тактогенез | тактогенезы |
Рд. | тактогенеза | тактогенезов |
Дт. | тактогенезу | тактогенезам |
Вн. | тактогенез | тактогенезы |
Тв. | тактогенезом | тактогенезами |
Пр. | тактогенезе | тактогенезах |
такт — корень,
о — соединительная гласная,
ген — корень,
ез — суффикс,
ø — нулевое окончание.