Произношение | съя́бедничать |
Начальная форма | съябедничать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | непереходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | съябедничаю | съябедничал | |
жен. р. | съябедничала | |||
Ты | муж. р. | съябедничаешь | съябедничал | съябедничай |
жен. р. | съябедничала | |||
Он | съябедничает | съябедничал | ||
Она | съябедничала | |||
Оно | съябедничало | |||
Мы | съябедничаем | съябедничали | ||
Вы | съябедничаете | съябедничали | съябедничайте | |
Они | съябедничают | съябедничали |
съ — приставка,
ябед — корень,
нич — суффикс,
а — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | съябедничать |
Прич. действ. прош. | съябедничавший |
Дееприч. прош. | съябедничавсъябедничавши |