Произношение | сфабрикова́ть |
Начальная форма | сфабриковать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | сфабрикую | сфабриковал | |
жен. р. | сфабриковала | |||
Ты | муж. р. | сфабрикуешь | сфабриковал | сфабрикуй |
жен. р. | сфабриковала | |||
Он | сфабрикует | сфабриковал | ||
Она | сфабриковала | |||
Оно | сфабриковало | |||
Мы | сфабрикуем | сфабриковали | ||
Вы | сфабрикуете | сфабриковали | сфабрикуйте | |
Они | сфабрикуют | сфабриковали |
с — приставка,
фабрик — корень,
ова — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | сфабриковать |
Прич. страд. прош. | сфабрикованный |
Прич. кр. страд. прош. | сфабрикован |
Прич. действ. прош. | сфабриковавший |
Дееприч. прош. | сфабриковавсфабриковавши |