Произношение | сторцева́ть |
Начальная форма | сторцевать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | сторцую | сторцевал | |
жен. р. | сторцевала | |||
Ты | муж. р. | сторцуешь | сторцевал | сторцуй |
жен. р. | сторцевала | |||
Он | сторцует | сторцевал | ||
Она | сторцевала | |||
Оно | сторцевало | |||
Мы | сторцуем | сторцевали | ||
Вы | сторцуете | сторцевали | сторцуйте | |
Они | сторцуют | сторцевали |
с — приставка,
торц — корень,
ева — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | сторцевать |
Прич. страд. прош. | сторцованный |
Прич. кр. страд. прош. | сторцован |
Прич. действ. прош. | сторцевавший |
Дееприч. прош. | сторцевавсторцевавши |