Произношение | сто́ртинг |
Начальная форма | стортинг |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Варианты | стортинг | стортинг |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | стортинг | стортинги |
Рд. | стортинга | стортингов |
Дт. | стортингу | стортингам |
Вн. | стортинг | стортинги |
Тв. | стортингом | стортингами |
Пр. | стортинге | стортингах |
стор — корень,
тинг — корень,
ø — нулевое окончание.