Произношение | столпи́ться |
Начальная форма | столпиться |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | непереходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 2-е спряжение |
Возвратность | возвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | столплюсь | столпился | |
жен. р. | столпилась | |||
Ты | муж. р. | столпишься | столпился | столпись |
жен. р. | столпилась | |||
Он | столпится | столпился | ||
Она | столпилась | |||
Оно | столпилось | |||
Мы | столпимся | столпились | ||
Вы | столпитесь | столпились | столпитесь | |
Они | столпятся | столпились |
с — приставка,
толп — корень,
и — суффикс,
ть — окончание,
ся — постфикс.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | столпиться |
Прич. действ. прош. | столпившийся |
Дееприч. прош. | столпясьстолпившись |