Произношение | стогова́ть |
Начальная форма | стоговать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | лабильный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
стог — корень,
ова — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | стоговать |
Прич. страд. прош. | стогованный |
Прич. кр. страд. прош. | стогован |
Прич. страд. наст. | стогуемый |
Прич. кр. страд. наст. | стогуем |
Прич. действ. прош. | стоговавший |
Прич. действ. наст. | стогующий |
Дееприч. наст. | стогуя |