Произношение | стишови́т |
Начальная форма | стишовит |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Варианты | стишовит | стишовит |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | стишовит | стишовиты |
Рд. | стишовита | стишовитов |
Дт. | стишовиту | стишовитам |
Вн. | стишовит | стишовиты |
Тв. | стишовитом | стишовитами |
Пр. | стишовите | стишовитах |
стиш — корень,
ов — суффикс,
ит — суффикс,
ø — нулевое окончание.