Произношение | стихира́рь |
Начальная форма | стихирарь |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Варианты | стихирарь | стихирарь |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | стихирарь | стихирари |
Рд. | стихираря | стихирарей |
Дт. | стихирарю | стихирарям |
Вн. | стихирарь | стихирари |
Тв. | стихирарем | стихирарями |
Пр. | стихираре | стихирарях |
стихир — корень,
ар — суффикс,
ь — окончание.