Произношение | стиптици́н |
Начальная форма | стиптицин |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Варианты | стиптицин | стиптицин |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | стиптицин | стиптицины |
Рд. | стиптицина | стиптицинов |
Дт. | стиптицину | стиптицинам |
Вн. | стиптицин | стиптицины |
Тв. | стиптицином | стиптицинами |
Пр. | стиптицине | стиптицинах |
с — приставка,
типт — корень,
иц — суффикс,
ин — суффикс,
ø — нулевое окончание.