Произношение | ста́рчивать |
Начальная форма | старчивать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | старчиваю | старчивал | |
жен. р. | старчивала | |||
Ты | муж. р. | старчиваешь | старчивал | старчивай |
жен. р. | старчивала | |||
Он | старчивает | старчивал | ||
Она | старчивала | |||
Оно | старчивало | |||
Мы | старчиваем | старчивали | ||
Вы | старчиваете | старчивали | старчивайте | |
Они | старчивают | старчивали |
старч — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | старчивать |
Прич. страд. наст. | старчиваемый |
Прич. кр. страд. наст. | старчиваем |
Прич. действ. прош. | старчивавший |
Прич. действ. наст. | старчивающий |
Дееприч. наст. | старчивая |