Произношение | спле́тник |
Начальная форма | сплетник |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | одушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Падеж | именительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | сплетник | сплетники |
Рд. | сплетника | сплетников |
Дт. | сплетнику | сплетникам |
Вн. | сплетника | сплетников |
Тв. | сплетником | сплетниками |
Пр. | сплетнике | сплетниках |
сплетн — корень,
ик — суффикс,
ø — нулевое окончание.