Произношение | спекуляри́т |
Начальная форма | спекулярит |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Варианты | спекулярит | спекулярит |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | спекулярит | спекуляриты |
Рд. | спекулярита | спекуляритов |
Дт. | спекуляриту | спекуляритам |
Вн. | спекулярит | спекуляриты |
Тв. | спекуляритом | спекуляритами |
Пр. | спекулярите | спекуляритах |
спекуляр — корень,
ит — суффикс,
ø — нулевое окончание.