Произношение | со́тенник |
Начальная форма | сотенник |
Тип | нарицательное |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Варианты | сотенник | сотенник |
Одушевленность | неодушевлённое | |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. | |
---|---|---|---|
Им. | сотенник | сотенники | |
Рд. | сотенника | сотенников | |
Дт. | сотеннику | сотенникам | |
Вн. | одуш. | сотенника | сотенников |
неод. | сотенник | сотенники | |
Тв. | сотенником | сотенниками | |
Пр. | сотеннике | сотенниках |
сотен — корень,
ник — суффикс,
ø — нулевое окончание.