Произношение | сопе́рник |
Начальная форма | соперник |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | одушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Падеж | именительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | соперник | соперники |
Рд. | соперника | соперников |
Дт. | сопернику | соперникам |
Вн. | соперника | соперников |
Тв. | соперником | соперниками |
Пр. | сопернике | соперниках |
сопер — корень,
ник — суффикс,
ø — нулевое окончание.