Произношение | сле́дователь |
Начальная форма | следователь |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | одушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Падеж | именительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | следователь | следователи |
Рд. | следователя | следователей |
Дт. | следователю | следователям |
Вн. | следователя | следователей |
Тв. | следователем | следователями |
Пр. | следователе | следователях |
след — корень,
ова — суффикс,
тел — суффикс,
ь — окончание.