Произношение | сластолю́бие |
Начальная форма | сластолюбие |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение, на -ие |
Род | средний |
Число | единственное |
Варианты | сластолюбие | сластолюбие |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | сластолюбие | сластолюбия |
Рд. | сластолюбия | сластолюбий |
Дт. | сластолюбию | сластолюбиям |
Вн. | сластолюбие | сластолюбия |
Тв. | сластолюбием | сластолюбиями |
Пр. | сластолюбии | сластолюбиях |
сласт — корень,
о — соединительная гласная,
люб — корень,
и — суффикс,
е — окончание.