Произношение | сераске́р |
Начальная форма | сераскер |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | одушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Падеж | именительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | сераскер | сераскеры |
Рд. | сераскера | сераскеров |
Дт. | сераскеру | сераскерам |
Вн. | сераскера | сераскеров |
Тв. | сераскером | сераскерами |
Пр. | сераскере | сераскерах |
сераскер — корень,
ø — нулевое окончание.