Произношение | сглупова́ть |
Начальная форма | сглуповать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | непереходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | сглупую | сглуповал | |
жен. р. | сглуповала | |||
Ты | муж. р. | сглупуешь | сглуповал | сглупуй |
жен. р. | сглуповала | |||
Он | сглупует | сглуповал | ||
Она | сглуповала | |||
Оно | сглуповало | |||
Мы | сглупуем | сглуповали | ||
Вы | сглупуете | сглуповали | сглупуйте | |
Они | сглупуют | сглуповали |
с — приставка,
глуп — корень,
ова — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | сглуповать |
Прич. действ. прош. | сглуповавший |
Дееприч. прош. | сглуповавсглуповавши |