Произношение | саркофа́жик |
Начальная форма | саркофажик |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Варианты | саркофажик | саркофажик |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | саркофажик | саркофажики |
Рд. | саркофажика | саркофажиков |
Дт. | саркофажику | саркофажикам |
Вн. | саркофажик | саркофажики |
Тв. | саркофажиком | саркофажиками |
Пр. | саркофажике | саркофажиках |
саркофаж — корень,
ик — суффикс,
ø — нулевое окончание.