Произношение | саморазры́в |
Начальная форма | саморазрыв |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Варианты | саморазрыв | саморазрыв |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | саморазрыв | саморазрывы |
Рд. | саморазрыва | саморазрывов |
Дт. | саморазрыву | саморазрывам |
Вн. | саморазрыв | саморазрывы |
Тв. | саморазрывом | саморазрывами |
Пр. | саморазрыве | саморазрывах |
сам — корень,
о — соединительная гласная,
р — корень,
аз — приставка,
рыв — корень,
ø — нулевое окончание.