Произношение | самозахва́т |
Начальная форма | самозахват |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Варианты | самозахват | самозахват |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | самозахват | самозахваты |
Рд. | самозахвата | самозахватов |
Дт. | самозахвату | самозахватам |
Вн. | самозахват | самозахваты |
Тв. | самозахватом | самозахватами |
Пр. | самозахвате | самозахватах |
сам — корень,
о — соединительная гласная,
за — приставка,
хват — корень,
ø — нулевое окончание.