Произношение | рихтова́ть |
Начальная форма | рихтовать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
рихт — корень,
ова — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | рихтовать |
Прич. страд. прош. | рихтованный |
Прич. кр. страд. прош. | рихтован |
Прич. страд. наст. | рихтуемый |
Прич. кр. страд. наст. | рихтуем |
Прич. действ. прош. | рихтовавший |
Прич. действ. наст. | рихтующий |
Дееприч. наст. | рихтуя |