Произношение | реципи́ровать |
Начальная форма | реципировать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | двувидовой |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | реципирую | реципирую | реципировал | |
жен. р. | реципировала | ||||
Ты | муж. р. | реципируешь | реципируешь | реципировал | реципируй |
жен. р. | реципировала | ||||
Он | реципирует | реципирует | реципировал | ||
Она | реципировала | ||||
Оно | реципировало | ||||
Мы | реципируем | реципируем | реципировали | ||
Вы | реципируете | реципируете | реципировали | реципируйте | |
Они | реципируют | реципируют | реципировали |
рецип — корень,
ир — суффикс,
ова — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | реципировать |
Прич. страд. прош. | реципированный |
Прич. кр. страд. прош. | реципирован |
Прич. страд. наст. | реципируемый |
Прич. кр. страд. наст. | реципируем |
Прич. действ. прош. | реципировавший |
Прич. действ. наст. | реципирующий |
Дееприч. прош. | реципировав |
Дееприч. наст. | реципируя |