Произношение | репе́йник |
Начальная форма | репейник |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Варианты | репейник | репейник |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | репейник | репейники |
Рд. | репейника | репейников |
Дт. | репейнику | репейникам |
Вн. | репейник | репейники |
Тв. | репейником | репейниками |
Пр. | репейнике | репейниках |
репей — корень,
ник — суффикс,
ø — нулевое окончание.