Произношение | ратификова́ть |
Начальная форма | ратификовать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | двувидовой |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | ратификую | ратификую | ратификовал | |
жен. р. | ратификовала | ||||
Ты | муж. р. | ратификуешь | ратификуешь | ратификовал | ратификуй |
жен. р. | ратификовала | ||||
Он | ратификует | ратификует | ратификовал | ||
Она | ратификовала | ||||
Оно | ратификовало | ||||
Мы | ратификуем | ратификуем | ратификовали | ||
Вы | ратификуете | ратификуете | ратификовали | ратификуйте | |
Они | ратификуют | ратификуют | ратификовали |
рат — корень,
иф — суффикс,
ик — суффикс,
ова — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | ратификовать |
Прич. страд. прош. | ратификованный |
Прич. кр. страд. прош. | ратификован |
Прич. страд. наст. | ратификуемый |
Прич. кр. страд. наст. | ратификуем |
Прич. действ. прош. | ратификовавший |
Прич. действ. наст. | ратификующий |
Дееприч. прош. | ратификовав |
Дееприч. наст. | ратификуя |