Произношение | расторже́ние |
Начальная форма | расторжение |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение, на -ие |
Род | средний |
Число | единственное |
Варианты | расторжение | расторжение |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | расторжение | расторжения |
Рд. | расторжения | расторжений |
Дт. | расторжению | расторжениям |
Вн. | расторжение | расторжения |
Тв. | расторжением | расторжениями |
Пр. | расторжении | расторжениях |
расторж — корень,
ени — суффикс,
е — окончание.