Произношение | расторга́ть |
Начальная форма | расторгать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | расторгаю | расторгал | |
жен. р. | расторгала | |||
Ты | муж. р. | расторгаешь | расторгал | расторгай |
жен. р. | расторгала | |||
Он | расторгает | расторгал | ||
Она | расторгала | |||
Оно | расторгало | |||
Мы | расторгаем | расторгали | ||
Вы | расторгаете | расторгали | расторгайте | |
Они | расторгают | расторгали |
расторг — корень,
а — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | расторгать |
Прич. страд. наст. | расторгаемый |
Прич. кр. страд. наст. | расторгаем |
Прич. действ. прош. | расторгавший |
Прич. действ. наст. | расторгающий |
Дееприч. наст. | расторгая |