Произношение | раста́чивать |
Начальная форма | растачивать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | растачиваю | растачивал | |
жен. р. | растачивала | |||
Ты | муж. р. | растачиваешь | растачивал | растачивай |
жен. р. | растачивала | |||
Он | растачивает | растачивал | ||
Она | растачивала | |||
Оно | растачивало | |||
Мы | растачиваем | растачивали | ||
Вы | растачиваете | растачивали | растачивайте | |
Они | растачивают | растачивали |
рас — приставка,
тач — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | растачивать |
Прич. страд. наст. | растачиваемый |
Прич. кр. страд. наст. | растачиваем |
Прич. действ. прош. | растачивавший |
Прич. действ. наст. | растачивающий |
Дееприч. наст. | растачивая |