Произношение | расседла́ние |
Начальная форма | расседлание |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение, на -ие |
Род | средний |
Число | единственное |
Варианты | расседлание | расседлание |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | расседлание | расседлания |
Рд. | расседлания | расседланий |
Дт. | расседланию | расседланиям |
Вн. | расседлание | расседлания |
Тв. | расседланием | расседланиями |
Пр. | расседлании | расседланиях |
рас — приставка,
седл — корень,
а — суффикс,
ни — суффикс,
е — окончание.