Произношение | раскла́дчик |
Начальная форма | раскладчик |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | одушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Падеж | именительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | раскладчик | раскладчики |
Рд. | раскладчика | раскладчиков |
Дт. | раскладчику | раскладчикам |
Вн. | раскладчика | раскладчиков |
Тв. | раскладчиком | раскладчиками |
Пр. | раскладчике | раскладчиках |
рас — приставка,
клад — корень,
чик — суффикс,
ø — нулевое окончание.