Произношение | расквита́ться |
Начальная форма | расквитаться |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | непереходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | возвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | расквитаюсь | расквитался | |
жен. р. | расквиталась | |||
Ты | муж. р. | расквитаешься | расквитался | расквитайся |
жен. р. | расквиталась | |||
Он | расквитается | расквитался | ||
Она | расквиталась | |||
Оно | расквиталось | |||
Мы | расквитаемся | расквитались | ||
Вы | расквитаетесь | расквитались | расквитайтесь | |
Они | расквитаются | расквитались |
рас — приставка,
квит — корень,
а — суффикс,
ть — окончание,
ся — постфикс.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | расквитаться |
Прич. действ. прош. | расквитавшийся |
Дееприч. прош. | расквитавшись |