Произношение | разру́бщик |
Начальная форма | разрубщик |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | одушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Падеж | именительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | разрубщик | разрубщики |
Рд. | разрубщика | разрубщиков |
Дт. | разрубщику | разрубщикам |
Вн. | разрубщика | разрубщиков |
Тв. | разрубщиком | разрубщиками |
Пр. | разрубщике | разрубщиках |
раз — приставка,
руб — корень,
щик — суффикс,
ø — нулевое окончание.