Произношение | разреша́ть |
Начальная форма | разрешать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | лабильный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
разреш — корень,
а — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | разрешать |
Прич. страд. наст. | разрешаемый |
Прич. кр. страд. наст. | разрешаем |
Прич. действ. прош. | разрешавший |
Прич. действ. наст. | разрешающий |
Дееприч. наст. | разрешая |