Произношение | разорва́ться |
Начальная форма | разорваться |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | непереходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | возвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | разорвусь | разорвался | |
жен. р. | разорвалась | |||
Ты | муж. р. | разорвешься | разорвался | разорвись |
жен. р. | разорвалась | |||
Он | разорвется | разорвался | ||
Она | разорвалась | |||
Оно | разорвалось | |||
Мы | разорвемся | разорвались | ||
Вы | разорветесь | разорвались | разорвитесь | |
Они | разорвутся | разорвались |
разо — приставка,
рв — корень,
а — суффикс,
ть — окончание,
ся — постфикс.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | разорваться |
Прич. действ. прош. | разорвавшийся |
Дееприч. прош. | разорвавшись |