Произношение | размунди́ривать |
Начальная форма | размундиривать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | размундириваю | размундиривал | |
жен. р. | размундиривала | |||
Ты | муж. р. | размундириваешь | размундиривал | размундиривай |
жен. р. | размундиривала | |||
Он | размундиривает | размундиривал | ||
Она | размундиривала | |||
Оно | размундиривало | |||
Мы | размундириваем | размундиривали | ||
Вы | размундириваете | размундиривали | размундиривайте | |
Они | размундиривают | размундиривали |
раз — приставка,
мундир — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | размундиривать |
Прич. страд. наст. | размундириваемый |
Прич. кр. страд. наст. | размундириваем |
Прич. действ. прош. | размундиривавший |
Прич. действ. наст. | размундиривающий |
Дееприч. наст. | размундиривая |