Произношение | размихрю́тить |
Начальная форма | размихрютить |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 2-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | размихрюту | размихрютил | |
жен. р. | размихрютила | |||
Ты | муж. р. | размихрютишь | размихрютил | размихрють |
жен. р. | размихрютила | |||
Он | размихрютит | размихрютил | ||
Она | размихрютила | |||
Оно | размихрютило | |||
Мы | размихрютим | размихрютили | ||
Вы | размихрютите | размихрютили | размихрютьте | |
Они | размихрютят | размихрютили |
раз — приставка,
михрют — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | размихрютить |
Прич. действ. прош. | размихрютивший |
Дееприч. прош. | размихрютивразмихрютивширазмихрютя |