Произношение | разлютова́ться |
Начальная форма | разлютоваться |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | непереходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | возвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | разлютуюсь | разлютовался | |
жен. р. | разлютовалась | |||
Ты | муж. р. | разлютуешься | разлютовался | разлютуйся |
жен. р. | разлютовалась | |||
Он | разлютуется | разлютовался | ||
Она | разлютовалась | |||
Оно | разлютовалось | |||
Мы | разлютуемся | разлютовались | ||
Вы | разлютуетесь | разлютовались | разлютуйтесь | |
Они | разлютуются | разлютовались |
раз — приставка,
лют — корень,
ова — суффикс,
ть — окончание,
ся — постфикс.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | разлютоваться |
Прич. действ. прош. | разлютовавшийся |
Дееприч. прош. | разлютовавшись |