Произношение | разлю́бливать |
Начальная форма | разлюбливать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | разлюбливаю | разлюбливал | |
жен. р. | разлюбливала | |||
Ты | муж. р. | разлюбливаешь | разлюбливал | разлюбливай |
жен. р. | разлюбливала | |||
Он | разлюбливает | разлюбливал | ||
Она | разлюбливала | |||
Оно | разлюбливало | |||
Мы | разлюбливаем | разлюбливали | ||
Вы | разлюбливаете | разлюбливали | разлюбливайте | |
Они | разлюбливают | разлюбливали |
раз — приставка,
любл — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | разлюбливать |
Прич. страд. наст. | разлюбливаемый |
Прич. кр. страд. наст. | разлюбливаем |
Прич. действ. прош. | разлюбливавший |
Прич. действ. наст. | разлюбливающий |
Дееприч. наст. | разлюбливая |